Половата конституция се определя като съвкупност от биологичните свойства на организма, които се развиват под влияние на наследствените фактори и условията на развитието във вътреутробния период и ранното детство, и те определят нивата на половата потребност, предела на половата активност и отговора срещу вредните влияния, въздействащи върху половата сфера. Половата конституция се явява един от аспектите на общата конституция на човека и определя интензивността на сексуалните прояви, или т.нар. полов темперамент. От една страна, половата конституция ограничава сексуалните възможности на човека (при слаба полова конституция сексуалните прояви не са изразени, интензивността на половия живот не е висока), а от друга страна, от половата конституция зависи индивидуалната устойчивост към факторите с вредно действие върху сексуалната сфера.
Специфика на половата конституция - ТУК
Половото поведение се определя като съвкупността от действия на индивида, които позволяват да бъде оценена принадлежността му към определен пол. В основата си, това е еволюционно знаково поведение, което съдържа в себе си различни маркери на външността, определяни от биологично-детерминираните свойства на пола, като съвкупност от белези. Прилагането на знаковите различия, се основава на половото съзнание, което дава възможност на индивидите да проявяват своята полова принадлежност. В поведението на човека могат да се наблюдават редица отенъци на половата принадлежност, с което индивида да не се идентифицира с двата основни биологични пола – мъжки или женски, а напротив – да търси, да се идентифицира и да утвърждава половата принадлежност на своето психично самосъзнание. Типичен пример за това е транссексуалността, но в никакъв случай интерсексуалността, когато биологичността се изявява с присъствието на двата пола като анатомо-физиологична структура в един индивид, а самоосъзнаването да става пожелание на индивида.
Особености на половото поведение - ТУК
Преамбюл: "Ние участниците в ХVІІ-тия Световен конгрес по сексология, потвърждаваме нашата подкрепа към мисията на Световната Асоциация за сексуално здраве, обезпечаваща сексуалното здраве по протежение на целия живот. Освен това, ние потвърждаваме приетата през 1999 година Декларация за сексуалните права, както и препоръките в отчета на Пан-американската организация за здраве - "Обезпечаване ва сексуалното здраве: препоръки за действие" през 2000 г. и приетите от Световната Здравна Организация работни определения за сексуално здраве и сексуални права през 2002 г. Поставяйки под внимание острата необходимост от колективни действия за достигане на необходимото ниво на здраве и реализация на целите и задачите, зафиксирани в международните спогодби, включително и Декларация "Сексуално здраве за Хилядолетието", се провъзгласяваме за следното:
Същност на декларацията - ТУК
Световната Здравна Организация (СЗО), от 1974 година, започва да разграничава понятията репродуктивно и сексуално здраве. По-нататък учените - медици, сексолози, демографи, социолози и пр., съществено го обогатяват. Важна роля в това изиграва Международната конференция по проблемите на народонаселението в Каир (1994), Международния женски конгрес в Пекин (1995) и 13-ти Конгрес на Международната сексологична асоциация във Валенсия (1997). Тази работа продължава и до днес.
Същност на Декларация за сексуални права
